•       В бъдещо правителство на опозицията няма да има антизападна

•       В бъдещо държавно управление на опозицията няма да има антизападна изразителност и това се отнася и за България.

•       Времето на турско изнудване и шантаж на Европейски Съюз завърши, само че ще има промени.

•       Санкциите против Русия не са доста ефикасни, Турция може да поддържа връзка с нея като с равна.

•       Трябва да говорите с Асад, както и да гледа на него интернационалната общественост.

„ Дневник “ потърси представители на водещите политически партии в Турция с въпроса по какъв начин ще наподобяват връзките на Анкара със света в идващите пет години, в случай че дойдат на власт.

Първи откликна Юнал Чевикьоз, главният консултант на претендента на опозиционния алианс Кемал Кълъчдароглу за външната политика. Дългата му кариера на посланик включва позиция като секретар в София през 80-те години, по време на Възродителния развой, дипломат е в Багдад, Баку и Лондон, в Москва работи по партньорството НАТО – Русия.

Г-н Чевикьоз, светът следи с интерес какво ще предложите, в случай че спечелите президентските или парламентарните избори – или и двете. А в програмата ви външната политика стартира с „ Мир вкъщи, мир в чужбина “ – лозунга на Мустафа Кемал Ататюрк. Как говорите за мир, когато на отсрещния бряг на Черно море има война?

– Бях консултант в посолството в София, а създателят на републиката Мустафа Кемал Ататюрк е бил боен аташе на Османската империя в София. Нещо свързващо сред двата народа.

Освен това съм уверен, че ще спечелим и президентските, и парламентарните избори и ще имаме аритметично болшинство с (прокюрдската – бел. ред.) Демократична партия на народите. Това ще сътвори тип естетика сред законодателната и изпълнителната власт.

Освен в случай че не спечелите единствено едните и се стигне до кохабитация – президент и парламент от разнообразни страни на барикадата.

– Кохабитацията е друга опция, само че сме уверени, че ще спечелим и двата типа избори. Това демонстрират и анкетите – вятърът духа в нашата посока

Първият приоритет ще е да се реинституционализира външната политика. Външното министерство бе изключено от вземането на решенията. Образът на Турция се утежни и се надяваме, че в първите 100 дни ще установим още веднъж ролята на външното министерство и външната политика на Турция.

Със сигурност връзките със съседите ще се базират на невмешателство във вътрешните работи, неприкосновеност на интернационално приетите граници и почитание към суверенитета и независимостта им. В средата си сме обкръжени от спорове. В Нагорни Карабах няма дългогодишен мир; в Сирия и Ирак има компликации и те основават объркваща обстановка и усилва чувството на Турция, че е застрашена. На запад сме по-добре: с България имаме положителни връзки, разногласия с Гърция, само че и там ще има избори. След двата вота се надяваме на нов небосвод сред нас. Приоритет за нас са добросъседските връзки с всички съседи.

Питате обаче за обстановката на север. Черноморският басейн има компликации поради съветската военна експанзия против Украйна. Не можем да приемем това. Затова настоящето турско държавно управление вложи старания в това да събере двете страни и бе значим медиатор. Вярваме, че войната би трябвало да спре. Не можем да приемем нарушаването на териториалната целокупност на Украйна.

Още през 2014 година казахме на Русия, че сме срещу анексията на Крим. Днес е друго: приказва се за солидна военна интервенция напролет. Надявахме се това да не стане, с цел да се избегне още клане. Трябват ни старания за мир, не преустановяване на огъня. Турция ще продължи да влага в това и в посредничеството сред Украйна и Русия.

Ако продължи, застрашени са всички в Черноморския басейн, в това число България.

С други думи, няма да скъсате с политиките на настоящето държавно управление?

– Ще продължим и ще усилим работата по контакт с Москва и Киев, с цел да намерим по-добра опция за решение.

Критиците обаче споделят, че Турция седи на два стола.

– Какво желаете да кажете?

Осъждате войната, стопански сътрудници на Украйна сте, само че Турция се трансформира в хъб за санкционни съгласно Запада артикули.

– Турция не се придържа към глобите на Европейски Съюз, единствено към тези на Организация на обединените нации. Подходът на Турция постоянно е бил подобен, освен в това държавно управление, а и в предходните: глобите не са доста ефикасни. Искаме да забележим друго схващане, като наблегнем на дипломацията и опитаме да намерим решение. Турция взе участие единствено лимитирано в глобите. Прилагаме Конвенцията от Монтрьо, това е значимо и за България и Румъния, съдружници в НАТО.

Вярвам, че би трябвало да намерим опция за районно ръководство на Черноморския басейн, само че сега това не е допустимо поради войната. Когато има дълготраен мир, ще се върнем още веднъж към концепцията.

Не желаете да горите мостовете с Русия, само че може ли тя да отиде прекомерно надалеч и да принуди Турция да сближи позицията си със Запада?

– Позицията ни за Крим и Източна Украйна не вреди на руско-турските връзки – значимо е да сме откровени и транспарантни. Въпреки разликите връзките сред страните би трябвало да не престават.

Това отнася ли се за системите С-400, които Турция купи от Русия?

– С-400 е нещо, което би трябвало да решим: освен промени имиджа на Турция на Запад, само че сътвори и пречки пред развиването на турската отбранителна промишленост. Турция бе изключена от F-35; това бе значим план, а желаеме да се върнем към отбранителното си партньорство със Съединени американски щати. Не единствено със Съединени американски щати, само че и с други сътрудници в алианса. Не забравяйте и че сме част от SAMP/T (проект за ракетни системи – бел. ред.) с Франция и Италия.

Това може да помогне да се върнем в плана за F-35 – в случай че не към самото създаване (защото Съединени американски щати към този момент запълниха вакуума, като замениха турски компании с други, когато изключиха страната). Ще има обаче и шесто потомство самолети. Ще има разработка на технологии. Искаме да сме част от това. Турската отбранителна промишленост е значим мотор на развиването ни. За да си върнем това преимущество, би трябвало да намерим решение. Не знам по какъв начин, само че е проблем.

Сегашното държавно управление споделяше, че взело С-400, тъй като се сблъскало с неизгодни условия за „ Пейтриът “. Купуване на американско оръжие ли е решението?

– Не единствено американско съоръжение, а и турско национално произвеждане, което става доста влиятелно в района ни. Разчитаме на това. Можем да предоговорим и доставката на „ Пейтриът “. Всичко остава на масата.

Искате и обективни и равни връзки с Москва. Предвид опита ви като посланик там, може ли въобще да се поддържа връзка с Русия като с еднакъв?

– Със сигурност. Въпрос е на убеденост, доверие, бистрота. Не мисля, че ще имаме проблем, поради дългата история на връзките си. Ако институционализираме връзките си, няма да има проблем.

Президентът Ердоган обаче се заиграва и с връзките с Китай, да вземем за пример с влизане в Шанхайската организация. Трябва ли Турция да си сложи граници?

– Турция би трябвало да е отворена за съдействие, да е сътрудник в разговора, само че не и да става член на ШОС, ще е в прорез с участието ни в НАТО.

Т.е. Турция ще отиде прекомерно надалеч, в случай че го направи?

– Мисля, че да. Това е споменавано и на високо равнище от съветски представители: с цел да влезе в ШОС, Турция да излезе от НАТО.

По-рано казахте, че водещ принцип ще е ненамесата в другите страни. Отнася ли се това за Сирия? Там Турция е на терен.

– Турция постоянно е защитавала териториалната целокупност и единството на Сирия и в никакъв случай няма да се откаже. Сирия обаче мина през революция и тя още не е завършена. Това даде опция на разнообразни терористични организации да основават опасност против Турция.

Очевидно е, че когато възприемате такава опасност, търсите механизми. Отношенията се контролираха с протокола от Адана от 1998 година, който бе освежен през 2011 година За страдание ПСР скъса връзките с Дамаск. Така не можете да прилагате съществуващите механизми. Затова бяха и военните интервенции – не с цел да се наруши териториалната целокупност на Сирия, а поради граничната сигурност на Турция.

Вярвам, че Турция и Сирия би трябвало да влязат в разговор след изборите. Сегашното държавно управление пренебрегваше апелите ни за това.

Да включва ли този разговор възобновяване на връзките с президента Башар ал Асад?

– Със сигурност би трябвало да говорите с него. Разбирам, че интернационалната общественост гледа на него по различен метод, само че с кого другояче да говорите, в случай че желаете да решите казуса с над 4 млн. сирийци в Турция със статут на краткотрайна протекция (повечето сирийци в Турция не са регистрирани като бежанци – бел. ред.)? Бъдещото държавно управление желае да сътвори тласъци за доброволното връщане на сирийци в страната им. Трябва да говорите с Дамаск и дипломацията е доста значима.

Но в случай че приказваме за тези под 4 млн. сирийци, доста не желаят да се върнат в Сирия. Нима ще е въпрос на тласъци? Мнозина са устроили живота си тук, децата ми приказват повече турски, в сравнение с арабски.

Реклама

– Както споделих, желаеме да създадем тласъци за връщане и да го превърнем стабилно – да възстановим опустошените региони. Инфраструктура, опазването на здравето, образованието, трябват и нови работни места.

Турският бизнес би трябвало да влага в Сирия. Но Турция не може сама: трябват и интернационална поддръжка, можем да потърсим и Програмата на Организация на обединените нации за развиване, и Европейски Съюз, с цел да оказват помощ.

Но не споделям, че всички сирийци ще се върнат. Ще бъде непринудено. Ако изберат да не се върнат, би трябвало да намерим механизъм по какъв начин да продължат.

Според доста изследвания оставането на сирийците е значима за турците тематика, в това число по стопански аргументи. А сякаш мнозина ще останат трайно. Не знаем по кое време изискванията ще са подобаващи, с цел да създадете тласъци. Не знаем по какъв начин ще продължи войната. Как може да се избегне ескалация на напрежението по тематиката в турското общество?

– Надяваме се, че тя няма да стане мотив за конфронтационна изразителност по време на акцията. Някои партии се пробват да вкарат това в акциите си и сигурно ще се стигне до борба. Искаме да избегнем това. Ето за какво РНП предлага визия за основаване на тласъци. Никоя друга партия не приказва за това в сходна степен. Казват единствено: ще ги върнем. А в този глагол има насила. Не това е желанието ни.

Но признавам и че в турското общество има съществени разстройства и хората са недоволни, изключително поради конкуренцията на трудовия пазар със сирийците. Разбираемо поради високата безработица. Ще опитаме да намерим решение на всички тези проблеми.

И сегашната власт работи по тласъци: възвръща елементи от Северна Сирия. Някои от градовете разчитат на Турция, с цел да съществуват. Вие какво бихте създали по различен метод?

– Да, поставя доста старания за развиване на инфраструктурата в избрани елементи на страната и натъртва на тях – следените от турските въоръжени сили. Второ, няма разговор с Дамаск. При нас разговорът ще стартира, а възобновяване на инфраструктурата ще обхване и други елементи на страната.

При какви условия ще се изтегли турската войска и ще спре да се меси в Сирия?

– Трябва да се успокои граничната ни сигурност, да изчезне чувството за опасност, идваща от сирийската територия против Турция. Ако протоколът от Адана бъде прибавен и в случай че сред Анкара и Дамаск се откри взаимно утешение, убеденост и доверие, мисля, че ще бъде допустимо да се разиска и наличието на турските въоръжени сили.

Но не изключвате други интервенции против PYD (структура на сирийски кюрди, която Турция свързва с ПКК – бел. ред.) като през последните години?

– Говорим за тероризъм, за турската сигурност. В прочут смисъл такива действия са неизбежни. Но в случай че реализираме съглашение сред Анкара и Дамаск, евентуално няма да се нужни.

И в връзките с Европейски Съюз обещавате възстановяване. Но по какъв начин става това? Как се реализира сходна смяна в мощно поляризирано общество, накриво от дълги години антиевропейска изразителност?

– Отговорът се съдържа във въпроса: реториката ще се промени. В бъдещото държавно управление към този момент няма да има антизападна или антиевропейска изразителност.

Изборът на разказ въздейства върху усещанията на хората. Ако питате турците желаят ли да станат членове на Европейски Съюз, над 60% споделят, че желаят. Но когато измененията въпроса – „ вярвате ли, че Турция в миналото ще стане член на Европейския съюз “ – над 60% споделят „ не “.

________________________________________

Трябва да стартираме с демократизацията и измененията във вътрешната политика в тази страна. Вече няма правова страна. Вече няма разделяне на управляващите. Няма повече демократични права и свободи. Ако всичко това бъде възобновено и в случай че Турция се върне на пътя на демократизацията, със свободата на медиите, със свободата на изложение, ще се промени и визията за Турция в Европейския съюз.

Тази страна има либерален недостиг и това би трябвало да се завърши. И откакто това се случи, ние имаме вяра, че разбирането на Европейски Съюз за Турция също ще се промени и ще помогне за възкръсване на договарянията. Може и да тласне Европейски Съюз към повече директни вложения в Турция.

________________________________________

Лидерът на партията ни Кемал Кълъчдароглу да вземем за пример загатна, че проект за либерализиране на визовия режим за турските жители с Европейския съюз също е измежду задачите ни. В съглашението с Европейски Съюз (за миграцията – бел. ред.) имаше към 72 критерия, от които пет-шест остават неизпълнени. След това имаме вяра, че няма да има повече спънки пред безвизовия режим. Със сигурност това ще усъвършенства визията за връзките на Турция с Европейски Съюз в турската общност.

Как обаче ще се разберете за Кипър – може би алената линия на Турция в диалозите с Европейски Съюз?

– Не бих споделил, че е алена линия, само че е огромен проблем пред връзките. Вярваме обаче, че можем да намерим по-добро решение, в случай че оставим полемиката на турците и гърците в Кипър. Не е належащо да се намесваме във вътрешните им работи; те би трябвало сами да го реализиран. В предишното, за жалост, Анкара се намеси в изборите в северната част. Ако считаме, че Турската република Северен Кипър е суверенна единица, тогава не би трябвало да нарушаваме суверенитета ѝ (Севернокипърската турска република се признава само от Турция – бел. ред.).

На острова управлението на едната страна – в лицето на севернокипърския президент Ерсин Татар – приказва за решение с две страни вместо обединени под федеративна или друга конструкция. И Ердоган стартира да го разяснява. Смятате ли, че то е жизнеспособно?

– Ще зависи от народа на Кипър и разговора сред политическите сили. Смятам, че измежду опозиционните партии има доста мощно чувство, че би трябвало да има още една опция да се даде късмет за продължение на договарянията. Те споделят, че решението за две страни е единствено една от опциите в бъдещето. Ако тези договаряния не могат да реализират обща платформа сред двете страни, тогава това ще бъде прегледано в допълнение.

Преговорите обаче не трябва да са развой с отворен край. Генералният секретар на Организация на обединените нации би трябвало доста ясно да уточни потребността от краен период и дали двете общности могат да реализират обща платформа и общо схващане в края му. Ако в края му няма съгласие, решение с две страни е допустимо. Но това не е моя концепция, а метод на мислене при опозицията на кипърските турци.

Вашата, турската, съпротива споделя и че ще – изтъквам – „ преразгледате съглашението за реадмисия от 2014 година и съглашението с Европейски Съюз от 18 март 2016 година “. Говорим за миграционните покупко-продажби. Какво имате поради? Отказ от съществуващите договорености?

– Сделката сред Турция и Европейския съюз имаше два значими аспекта. Единият е миграцията на сирийци през турска територия към Европейския съюз. Другият беше реадмисията. Но в пакета се приказва и за прогрес в връзките Турция – Европейски Съюз, в това число либерализирането на визовия режим.

Правителството сподели, че визовата либерализация не се предлага на Турция и това е повода, заради която няма да продължим със съглашението за реадмисия и го стопираха. Сега е явно, че от 2019 година (когато реадмисията спря – бел. ред.) тази договорка не действа взаимно в изгода както на Турция, по този начин и на Европейския съюз. Трябва да подобрим използването и функционалността. Не споделяме да спрем; просто желаеме друго и ново схващане за него.

Искате още веднъж да седнете на масата за договаряния?

– Разбира се. За това приказваме. Европейски Съюз обаче няма обща и единна миграционна политика.

Да уточним, че това е, тъй като полемиките по нея не престават.

– Така е, по тази причина обособените страни имат свои национални политики. Това не оказва помощ. След като Европейски Съюз работи по обща миграционна политика и е в развой на промяна, би трябвало да работи дружно с Турция, която е значим участник: не просто страна дестинация, а директна, това бе причина за договорката.

А това сигурно ще докара до дефинитивна единна миграционна политика на Европейски Съюз и ще дефинира връзките по тези нови параметри.

И казвате, че откритото изнудване от последните години ще остане в предишното, в случай че сте на власт?

– Ще остане в предишното. Не можете да сте надеждни, в случай че употребявате изнудване.

В този дух Кълъчдароглу сподели преди дни: „ Вече няма да видите по какъв начин Турция моли за повече пари на непознати прагове. “ Послание към Европейски Съюз ли е това?

– Да, Турция няма да желае заеми или заеми (за миграцията – бел. ред.). Тя желае взаимноизгодни връзки и – след демократичните промени – директните вложения да се върнат. Това оказва помощ и да се интегрира турският пазар с европейските страни и Европейския съюз – взаимноизгодна връзка.

Кълъчдароглу произнесе тези думи в Кърджали, където бе дни след външния министър Мевлют Чавушоглу. Защо част от акцията на изборите се реалокира в България?

– Програмата на събитието не бе част от предизборна акция. Кълъчдароглу бе поканен от български жител от турски генезис на вечеря ифтар. На нея произнесе речта, която цитирате. Искаше да насочи послания за по-добро съгласие сред двете страни.

Това не бе единствено към живеещите в Кърджали, а бе към целия български народ и издава чувството, че Турция и България са съседи и комерсиалните им и стопански връзки ще са взаимноизгодни.

Нима не бе и обръщение към турските жители от български генезис, които гласоподават?

– Да. Мисля и че резултатът от изборите също сподели, че Движението за права и свободи е значим политически артист в българския политически набор.

Но формалните междудържавни връзки няма да минават през Движение за права и свободи. Ако спечелите, какво ще измененията в тях? Да, видели сте и по-лоши интервали през 80-те в София. Но последните 5-6 години дипломацията с Анкара бе транзакционна. Например Турция споделя: стопираме мигрантите, а вие ни предавате гюленисти.

– Очаквайте смяна в реториката, бистрота, открита и откровена връзка сред двете думи на двата народа. Никакъв тип изнудване. Имаше и недоволства от българските партии, че ПСР се намесва в активността на политическите партии и акциите в България. При нас това няма да се случи.